Блог.СМС4Е.нет

Никулден е православен празник на свети Николай Мирликийски – покровител на моряците, пътешествениците и банкерите.

Празникът се отбелязва на 6 декември. По нов стил празникът се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил, след като през 1970 г. българската църква връща „стария стил“, т.е. Юлианския календар (по „нов стил“ се празнуват само празници като Гергьовден и празника на св. св. Кирил и Методий). Мнението, че празникът е на 19 декември по стар стил, е напълно погрешно, тъй като при преминаването към Грегорианския календар се добавят 13 дни, а не се отнемат.

В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай – Никола, Нейчо, Николина, Николета и др. На празника да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.

Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията е на празничната маса да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.

Свети Никола

На 6 декември Българската православна църква отбелязва празника на свети Никола (Никулден). Св. Никола е роден в гр. Патра. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 342 г. в гр. Мир. През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега.

В православната вяра на българите светецът Николай, чието име означава „Побеждаващ“, се почита като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони. На този ден задължително на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е шаран).

Изпрати картичка за имен ден

Избрани пожелания за имен ден

Едно от най –хубавите именни дни на името Димитър се чества 26 октомври (Димитровден). Почита се паметта на Свети Димитър. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби, руснаци. Предполага се, че той е бил прокопсал на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат на Свети Георги. Пък според народните предания от този ден започва зимния период. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най–големите задушници. В представите на нашите предци Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.

Датата 26 октомври е приета и за Празник на Сливен.

Димитровден е приет също като празник на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството.

Избрани пожелания за Димитровден

Избрани поздравиделни картички

Цветница (Връбница)

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

В България празнуваме Цветница (Връбница)

Като в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите — с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.

В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел, Ангелина ,Божур , Виолета, Венци, Върба, Върбан, Върбинка ,Гергин, Гергина, Гроздан, Грозданка, Далия, Дафина , Делян, Деляна, Дилян , Диляна, Детелин, Детелина, Елица, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл, Зюмбюла , Ива, Иглика, Калин, Калинка, Камелия, Карамфил, Карамфилка, Китка, Латинка, Лили, Лила ,Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невена, Невен, Незабравка, Петуния ,Ралица , Роза, Росен, Смилян, Смиляна, Теменуга, Теменужка , Трендафил , Трендафилка, Фидан , Фиданка, Цвета, Цветан, Цветана, Цветелина, Цветомир, Череша, Явор, Ягода, Ясен , Ясена, Ясмина …

Пожелания за имен ден (цветница , връбница)

Поздравителни картички с цветя<><>< -->

В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.
Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.
Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос.
Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Трябва да си припомним, че първоначално женските сватбени носии са червени.
Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.

Прочети повече… »